По данни на Националния статистически институт през миналата година 70 % е спадът в строителството. Този спад идва след 5-годишен растеж в този сектор, а строителната криза се отразява и на размера на жилищата. Площта на новите става все по-малка. Тихомир Тошев, изпълнителен директор на "Кредит център", коментира в свое интервю наблюдаваните тенденции и направи анализ на ситуацията в сферата на кредитирането в България.

 ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

- Здравейте! Първо, как ще коментирате това и како отражение ще даде на цените...може ли да се очаква повишение или пазара е твърде преситен и от тази гледна точка няма да има превишаване?

- 2009 година беше много трудна за строителния бранш. Нормално е да има по-малко строителство, защото на пазара има изключително много непродадени апартаменти. Нормално е квадратурата на апартаментите да е по-малка, тъй като търсенето е на малки апартаменти особено в границите на цената между 40 000 и 60 000 евро за София, например. Тази тенденция ще се запази и през настоящата година. Ще се строи толкова, колкото пазарът може да поеме, защото никой не иска да прави повече инвестиции, отколкото е необходимо.

- А този съвет на вицепремиера Симеон Дянков сега да се купува, защото цените ще започнат да се покачват. Мислите ли, че ще даде отражение или раздвижване на пазара?

- Пазарът започва да се раздвижва в края на миналата година и хората, които имат нужда от жилища просто си ги купуват и наистина цените в момента са много атрактивни. Моят съвет, обаче, е: купувайте жилище ако наистина имате нужда от такова и ако финансово сте стабилни, за да може дългосрочно да обслужвате кредита. Лично аз не очаквам, че ще има повишение на цените в рамките на следващата година и половина.

- Подходящ ли е според вас моментът да се купуват сега жилища с цел инвестиция?

- Това е в зависимост от вашата дългосрочна инвестиция. Днес не можете да очаквате онзи приход, който можехте да имате преди кризата. Ако имате обаче свободни средства и искате да инвестирате в жилище, което да отдавате под наем и цената на това жилище дългосрочно да се вдига, тогава да, удачен е варианта. Т.е. всеки случай е индивидуален. Краткосрочно обаче не може да се печели от жилища в момента.

- Това е добър съвет. Иска ми се да се спрем на една важна тема - кризата в Гърция и това, какво влияние би имала тя върху българския банков пазар. А 5 от опериращи банки у нас са именно гръцки. Има ли рискове според вас за българските потребители тук и искам да отбележа, че само три банки у нас са на загуба от миналата година, което може би е някакъв знак или..?

- Не, не е знак. Тези банки бяха в началото на своята дейност в България с направени изключително много инвестиции в клонова мрежа, в организиране на операциите и тук нямаме никакво място за притеснение. Да, ситуацията в Гърция в момента е тежка, че те навлизат в криза, в която другите страни вече са навлезли в нея. Виждаме, че другите страни от ЕС са излезли от кризата или имат ясни сигнали, че ще излязат от нея. Гърция също ще премине през това. Банките, които оперират в България и са свързани с гръцките капитали са изключително стабилни и ако погледнем капиталовата им адекватност тя е доста висока. А и това са едни от най-масовите банки за клиента, така че те ще продължат да оперират добре, спазвайки изискванията на БНБ. В момента част от тях са с едни от най-атрактивните продукти по кредитите и по депозитите. Така че няма място за притеснение.

- Т.е. няма опасност нито за тези клиенти, които са теглили кредити, нито които имат депозити.

- Да така е.

- Непрекъснато от края на миналата година тръгна една информация, че лихвите по кредитите тръгват надолу. Но колко банки са направили това и с колко процента отчитате спад?

- Да, тази положителна тенденция започна в края на 2009 година и продължава да се случва през последните няколко месеца. Има финансови институции, които намалиха три пъти лихвите си в този период и, въпреки че това намаление беше с малки стъпки - между 0.2 и 0.5, в момента имаме предложения на пазара, които са с 1 процент по-ниски от тези в тежката 2009 г. Така че можем да кажем, че ако лихвите в началото на 2009 г., когато навлезе кризата, в евро бяха между 8.5 и 9.5 процента, в момента те са между 7.5 и 8.5 процента. При лихвите в лева също има спад с 1-1.2 процента. Това вече дава отражение и ако погледнем месечните вноски на средния кредит това намаление в рамката между 30 и 60 лева по-малка месечна вноска се плаща в момента, ако теглите кредит в сравнение с началото на 2009 г., когато имаше затягане на изискванията за кредитиране, увеличаване на лихвите. Можем да кажем, че 2010 г. ще е годината на ипотечните кредити, това ще е фокуса на повечето финансови институции. Хубавото е, че те подкрепят пазара на недвижимите имоти, смятат, че той е по-стабилен, по-предвидим и затова условията за кредитиране се подобряват там.

- Това означава ли, че лихвите по влоговете вървят надолу?

- Да. Двете неща са свързани. Както видяхме от началото на годината има понижение на лихвите по депозитите. То също е с 0.5 и 1 донякъде и над 1 процент. Очакванията са, че и двете лихви ще продължат да вървят надолу.

- Кое е по-изгодно и по-добро кредита като се тегли да бъде в евро или в лева?

- Все още чисто финансово са по-изгодни кредитите в евро, тъй като евровия ресурс е малко по-евтин, той е общодостъпен, може да се намери от международните банкови пазари, на по-ниска цена, затова през тази година ще имаме тази разлика в лихвите в лева и лихвите в евро. При нас около 90 % от хората предпочитат кредит в евро, тъй като поглеждайки месечните вноски виждат, че спестяват една определена сума. Хората, които теглят по-малки суми избират кредита в лева и тази разлика не е толкова съществена.

- Влизането в Еврозоната ще даде ли отражение върху това да има вноски по лева и по евро да бъдат пак различно като атрактивност? Имам предвид докато сме в "чакалнята".

- Да, така ще е. Когато преминем към еврото, тогава ще останат само евровите кредити. Т.е.кредитите, които ще са в лева ще се превалутират в евро.

- В каква част се свалят лихвите не по новите, а по старите кредити? Защото знаем тактиката на банката каква е. Рекламират нови продукти и казват че има намаляване на лихвите, но това се отнася само за новоотпускани кредити, не за старите.

- Част от финансовите институции коригираха леко лихвите по изтеглените вече кредити, но това не е толкова прозрачен процес, тъй като то става за определени кредитни групи, за кредити, които са теглени в определени кредитни периоди, които в момента са на различни лихви. Тук съвета трябва да е към потребителите. Потребителите трябва да следят какво се случва с тяхната лихва по вече изтегления кредит, те трябва периодично да следят как е тя, да следят каква е лихвата за нови клиенти на финансовата институция, която ги е акредитирала и когато видят, че тази разлика става прекалено голяма, да подадат молба за предоговаряне или да предоговорят кредита си по новите лихвени условия.

- Имате ли такива много случи на предоговаряне? Или очаквате ли годината 2010 да бъде годината на предоговаряне на стари кредити, които са теглени в годините, когато кредитите са били по-високи?

- Ще има такива случаи, но те ще са за определен кръг клиенти. Трябва да кажем все пак, че на пазара лихвите за изтеглените кредити и новите не са с голяма разлика, така че в повечето случаи предоговарянето все още изглежда необосновано, тъй като също се плаща такса за предоговаряне. Но определено, за определени групи кредити...има хора, които са теглили през 2002, 2003 г., които са теглили кредит с недоказан доход, чиито лихви надхвърлят в момента 11 - 12 %. А в повечето случаи за тях е добре да предоговорят лихвата от досегашните лихвени нива. Но хората, които са теглили през последните години, когато бяха ниските лихви и изтеглиха кредити на 6 или 6.25 % сега те се движат в рамките между 7.5 и 9.5 % и в повечето случаи още е рано за такова предоговаряне.

- Пак скоро изтече информация, че 26-те трезора, които са в нас, печалбата им само от лихви е 2 млрд. и 700 лева. Как ще коментирате тези данни на фона на цялостната картина на европейския банков пазар?

- Ами всъщност финансовите институции печелят от това. Банките отпускат кредити и обслужват депозити на различни проценти и разликата в процентите е тяхната печалба, която е в границата на нормалното. На финансовите институции трябва да гледаме като източник на средства за нашите добри идеи.

- И още нещо в тази насока. Изчисленията на БНБ показват, че приходите от такси и комисионни на банките са 20 пъти по-високи от разходите. Впрочем всеки, който оперира с банки знае, че комисионните между различните видове услуги стигат между 1 лев и 5 лева. Не трябва ли да се върви в посока на намаляване на тези комисионни, защото финансовия поток по тях не е малък.

- Определено, когато на пазара се създаде конкуренция по отношение на тези такси и ако някой ги предложи на по-добри цени, това ще доведе до общото намаляване на таксите. Ако погледнем отстрани, изглежда, че плащаме наистина много такси, но ако погледнем услугата и сведем този един лев до разход, който прави институцията, за да ни вземе тези пари да извърши тази услуга, това е в границите на нормалното. Ако таксите, които плащаме след като се приспаднат обективните разходи на финансовата институция ни се струват високи, тогава трябва да помолим някои от тях да бъдат коригирани и ние да бъдем активната страна в тази насока.

- Това особено важи и за превеждане по банков път и на евро и въобще на всякакъв вид валута, когато понякога се използва трета банка за посредник, която понякога начислява около 100 евро комисионна, което вече е твърде много.

- Това е твърде много. И доколкото знам има стартиран разговор как това да се избегне в бъдеще. Със сигурност това ще бъде избегнато, когато станем част от Eврозоната, но до тогава ще трябва да сме по-внимателни какви комисионни ще трябва да платим, когато правим такива преводи.

- Понеже през 2009 и 2010 г. имаше много протести за нивата на лихвите и непрекъснато се коментираше, че разликата между лихвите по кредитите у нас и в чужбина е твърде висока. В крайна сметка каква остана тя за 2009 г. Има ли драстична разлика?

- Така е. Но ние трябва да се разграничаваме от онези страни, от които сме далеч като обща икономическа среда и като общи икономически резултати. Ако проверим, ще видим, че лихвите в Румъния са по-високи, а Румъния е страната, с която трябва да се сравняваме. Трябва да се гледа конкретната пазарна среда в страната и цената на ресурса. В дългосрочен план сме част от Европейския съюз и ще вървим към това изравняване, но това няма да се случи през следващите 4-6 години.

- Вече се заговори за застраховки срещу безработица на клиенти, всяка ли банка предлага този продукт и какви могат да бъдат и има ли уловки тук. Защото застраховките за ипотечен кредит са задължителни - всеки, който ползва такъв кредит знае. Но за останалите...като че ли това не беше популярна услуга до миналата година, когато и ние започнахме да усещаме кризата.

- Така е. Този продукт е характерен за развитите пазари. Няколко застрахователни компании се опитаха и разработиха специализиран продукт за българския пазар. Той не се предлага от всички финансови институти, но можете да направите такава застраховка, ако банката, в която кандидатствате за кредит не ви го предложи, към някои от застрахователите, които го предлагат. Този продукт не бих казал, че има уловки, но той има много строги изисквания как трябва да останете без работа. В повечето случаи например не можете да напуснете по собствено желание. Определено за някои хора, които имат усещането, че работят в рисков сектор е добре да си направят такава застраховка. Трябва внимателно да прочетат клаузите, които им се предлагат. В повечето случаи се покриват между 6 и 9 месеца плащанията по вноските ви по кредита. Има обаче и застраховка безработица, която ви дава процент от заплатата, който варира в порядъка между 60 и 90 %, т.е. вие застраховате вашия доход, парите ви се превеждат на вас, а вие решавате какво да платите с тях - дали да си погасите кредита, да си платите сметки за ток, парно и т.н. Така че малко са тези продукти на пазара и сега започват да се налагат. Те определено си имат своите клиенти.

- Вие съветвате ли хората от рисковите групи да търсят такива застраховки...тя струва около лев на месец..?

- Месечната вноска на застраховката много зависи от покритието. Всъщност такава вноска на месец варира между няколко лева и 100 лева, защото зависи каква сума ще се застрахова.

- И накрая един въпрос, с който да обобщим темата. Предстои приемането на закона за потребителския кредит. Доколко реално той ще даде една по-голяма защита на потребителите? Сега те някак си се чувстват уязвими и си мисля, че обикновено те са ощетени за сметка на банките и на големите играчи на банковия пазар.

- Цялата роля на новия закон за потребителския кредит е да защити изцяло потребителите. Всички нови неща, които виждаме, например предоставяне офертата в единен стандартен формуляр като оферта за потребителския кредит ще даде възможност получавайки офертата за искания кредит да се видят абсолютно всички включени такси, комисионни и лихви, т.е. какво е цялостното оскъпяване на кредита. Това ще позволи на клиента да направят съпоставка между продуктите на отделните финансови институции и да изберат този документ, който е подходящ за тях. Отказът в 14 дневен срок е в плюс, който аз лично смятам, че няма да се използва толкова активно, тъй като трябва да помислим много добре преди да подпишем договора. Но все пак това е една опция, която позволява при направяне на грешка тя да бъде коригирана. Фиксирането на таксата за предсрочно погасяване, която всъщност вече има горна граница от 1 процент когато избирате кредит с плаваща лихва също е нещо много важно в посока защита на потребителите, тъй като това беше една от най-оспорваните такси от потребителите. Факт е, че преди тази такса варираше. Понякога тя стигаше до 5 %. Със закона когато теглите потребителски кредит с фиксирана лихва ще имате такава такса, а ако е с плаваща лихва няма да имате. Другото, което е в плюс за потребителите като новост в закона е еднаквия шрифт - нещо, с което се спекулираше понякога. Така че всички тези неща са да защитят потребителя и да направят тегленето на кредит по-лесен и по-прозрачен.