Какво може да накара здрав, прав, с нормална нервна система и що-годе приемливи нравствени ценности човек в неработен ден да се качи на колата си и да се набута в най-нечовешкото задръстване, което е имало в София от поне пет години насам? И да виси поне два часа, докато стигне заветното място? Резонният отговор е – нищо, обаче има една вълшебна думичка, която в събота закара 102 000 души на едно място. Аутлет.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Едва ли има българин, който да не знае какво е аутлет, обаче, както се казва – за протокола: аутлетът е магазин, в който се продават стоки, предимно дрехи, които са били модерни лани, а сега не са и поради тази причина се продават по-евтино. Например маркови дънки, които лани са стрували 100 евро, сега се дават за 20 или дори за 10.

Така е по света. В България е другояче. В българските аутлети нищо не струва 10 евро. 10 евро не е куул, не е фешън; и следователно цената трябва да е по-висока. И е.

Създателите на аутлетите в България не правят нищо по-различно от останалите си събратя търговци. Например съпругът на бившата царска депутатка Долорес Арсенова купувал лекарство от Индия за 372 лева и го продавал на здравната каса за 1368.

Така постъпват почти всички – включително и аутлетите. Купуват стоката за по 10 евро, в България й слагат ново етикетче и хоп, печалба от 300 процента. Че и повече.

Тези като мъжа на Арсенова, които са си уредили държавата да им плаща, практически нямат сериозни разходи, макар че преди това са се изръсили, то се знае, за да вземат поръчката.

За останалите работи пропагандната машина. Тя всеки ден обяснява колко е фешън, колко е куул да пазаруваш от аутлет, от мол, да си с последен модел мобилен телефон, да си купиш плазма и т.н.

Икономиката на България, която мнозина все повече разбират само като търговия, е така направена, че да изстисква максимални цени от потребителите. Така е при мобилните оператори, чиито цени са два пъти по-високи от средните в Европа. Така е при телефонните апарати, които в Европа се получават безплатно при едногодишен договор например, а в България почват от 100 лева с договор и стигат до 2000 без. Така е при детските дрехи. Например в специализирани западни сайтове чифт детски обувки се продават за 10 евро, в България същите вече струват 100 лева. И така нататък.

Всичко е с надути цени, със 100 и нагоре процента печалба. А уж имахме еврокомисар за защита на потребителите, дето сега иска да ни става президент.

Разбира се, тази зверска система за ограбване на хората би била невъзможна без държавата. Тя си затваря очите всекидневно за картелите, за произволното ценообразуване, тя толерира кожодерщината, която величаем като пазарна икономика.

И накрая – не може без това – пропагандната машина, която възпитава хора, готови да се бият, за да паркират пред поредния аутлет и драговолно да дадат 200 лева за дрешка, която не струва и 20.

Колко е куул, колко е фешън, колко е аутлет.