Досега не е направена съпоставка между приходната и разходната част на проекта за АЕЦ "Белене", заявява в интервю за ТВ "Европа" заместник-министърът на икономиката и енергетиката Мая Христова. Според нея от консултанта по проекта, който трябва да се избере, се очаква да даде финансовата рамка на проекта и едва след това ще се вземе решение дали той ще продължи или ще бъде спрян.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

- Зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова е наш гост. Здравейте!


- Здравейте!

- Да започнем с посещението на председателя на НС Цецка Цачева в Москва, където тя коментира, че Русия остава наш стратегически партньор в икономиката и енергетиката... така не се ли продължава линията, водена от предишното правителство?

- Аз не мисля, че това трябва да се възприема по този начин, тъй като има голямо значение по какъв начин се структурират едни партньорски взаимоотношения в съответните сектори и мисля, че сега начинът, по който ще продължат, ще бъде по-различен от начина на предходното правителство.


- Т.е. това е двупосочен сигнал или...?

- Смятам, че се има предвид, че и сега България е все още зависима от руските доставки както по отношение на газ, така и по отношение на участието на руската страна в доста наши проекти. Но считам, че начинът, по който ще се установи оттук нататък евентуално наше партньорство, ще бъде по един доста по-различен начин от това, което е било до момента с предходното правителство.


- Но това не означава, че Русия няма да ни е стратегически партньор или...?

- Вероятно би останала в някои от проектите като стратегически партньор.


- И още нещо казва г-жа Цачева, че ще имаме национална енергийна стратегия, чието ядро са трите проекта, разработвани с Русия: петролопроводът „Бургас-Алексондруполис”, „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Означава ли това преосмисляне на досегашните ни позиции или...? Защото АЕЦ „Белене” стоеше с една голяма въпросителна, а така излиза, че влиза в пакета.

- Първо, нека да кажа нещо за документа. Действително се разработва такава енергийна стратегия, което е един изключително важен нормативен документ, който по време на настоящето правителство придоби още по-голяма важност предвид на това, че той ще бъде одобряван не само от МС, а и от парламента. В него се залагат всички възможни проекти в областта на всички енергийни подсектори, включително и в ядрената енергетика. Така че проектът „Белене” така или иначе е заложен с конкретни параметри там. Допуска се, че докато няма окончателно решение по този проект, той няма как да не бъде част от тази енергийна стратегия.

- Има ли разминаване в това, което каза г-жа Цачева и премиерът Борисов, който винаги е казвал, че „Белене” няма да продължи само с руски пари, а ще се търси и европейски инвеститор?

- Мисля, че няма никакво разминаване, тъй като визията на настоящето правителство, както и на премиера Борисов, е категорична, че този проект трябва да има европейска визия. За да може това да се случи, е необходимо да имаме европейски партньори. Така че дори при евентуално участие на Русия, било то като доставчик на оборудване, такъв, какъвто е към момента или под някаква друга форма, по никакъв начин няма да промени становището и изявлението, което ние сме дали още миналата година, че този проект трябва да има европейска визия и да има участие на европейски стратегически партньори.

- Миналата седмица вие бяхте в Брюксел. Да разбираме ли, че това е част от ежеседмични контакти с екипа на Европейската комисия и какво обсъждахте този път?

- Миналата седмица в Брюксел беше само министър Трайков. Причината за неговото пътуване беше подписване на споразумение, свързано с междусистемната връзка България – Сърбия. Там той подписа меморандум с неговия сръбски колега.

- А това част ли са от тези контакти, за които стана дума по-рано, че ще ги има на ниво министри и европейска комисия или..?

- Вероятно да. Това са едни необходими контакти, които са се случвали и досега. Още повече, когато говорим за проекти, които се изграждат и с европейски средства и помощ, съвсем нормално е да има такава регулярност на контактите.

- В началото на месеца, при посещение на ресорния комисар стана ясно, че всички детайли по енергийните проекти ще трябва да бъдат, цитирам, „изчистени, съгласувани и толерирани от Брюксел”. Това са както газопроводите „Набуко”, „Южен поток”, АЕЦ „Белене”, също така АЕЦ „Козлодуй”. По кой от всички тях има най-малко неизчистени детайли или най-малко въпросителни?

- Може би най-малко въпросителни има към проекта „Набуко” към момента, предвид на това, че страните, които участват в него, са страни от ЕС, с изключение на Турция. Той е в най-напреднала фаза и по принцип, когато говорим за проектите „Набуко”, „Южен поток”, в никакъв случай не трябва да ги разглеждаме като конкуриращи се проекти. Това са всъщност проекти, които ще вървят паралелно. Но в момента в по-напреднала фаза е „Набуко”.

- Но „Набуко”е по-важен за Европейския съюз...

- Точно така.

- Миналата седмица от Италия поискаха тези два проекта - „Набуко” и „Южен поток” - да бъдат обвързани. От Русия дойдоха едни първоначални сигнали, че тази идея е добра, по-късно обаче руският енергиен министър каза, че това е невъзможно. В същото време вие казвате, че не са конкуриращи. Защо тогава да не вървят успоредно в пакет?

- Аз точно това казах, че те ще вървят паралелно, че те не са конкуриращи се проекти. Само че по-приоритетен проект е „Набуко” както за нас, така и за ЕС, още повече че той е в по-напреднала фаза документално и организационно.

- Докъде стигнаха преговорите по „Набуко”? И може ли тази година реално той да стартира?

- Би могло. Знаете, че нашият парламент ратифицира споразумението, с което подкрепяме проекта. По този начин се присъединихме към останалите държави, които са част от този проект. В момента това, което прави българското правителство в лицето на министерството и експертите, е обсъждане на споразумението за подкрепа, като то всъщност включва доста конкретики, свързани не само с енергийни специфики, а също свързани с финансова рамка, данъчна рамка, екологична и т.н. Това е сведено до знанието на останалите ведомства, които имат компетентността да вземат отношение по този въпрос и дори чакаме среща с представителите на „Набуко интернешенъл”, която да бъде в началото на април, когато би следвало този документ да бъде финализиран. Така че с това ние ще направим поредната стъпка като принос за този проект.


- Чисто хипотетично, ако бяха слети тези два проекта, това би ли променило нещо за България или не?

- По принцип смятам, че те не трябва да бъдат разглеждани като два слети проекта. Тъй като начинът, по който те се структурират, участниците в тях, доставките на газ, просто са доста различни и би трябвало да се разглеждат като две алтернативи, а не като един и същи проект.

- В този контекст Италия коментира, че това би намалило разходите и би премахнало политическите рискове. Има ли логика в това?

- Може би пък би довело до някои други рискове, бих казала, в това число дори и политически, вероятно и икономически. Мисля, че такава преценка не е правена и не би могло да се отговори, без да има конкретен анализ и данни за това.

- До края на март остава половин месец и ние трябва да дадем отговор на Москва приемаме ли предложените оттам 2 млрд. евро за продължаване на проекта „Белене”. Имаме ли вече някаква позиция?

- Позицията се обсъжда, и то много внимателно и много задълбочено. Все още не сме готови с нашия отговор. Но смятам, че ще бъдат спазени сроковете.

- Но това послание днес на председателя на НС Цецка Цачева няма ли да бъде изтълкувано по друг начин – като знак в посока, че ние сме съгласни и сме общо взето само пред „стискане на ръцете”?

- Не бих казала, че това е така. Смятам, че трябва да бъде коментирано по друг начин и тогава може би ще бъдем в състояние да ви дадем отговор.

- Еврокомисарят по енергетиката ни препоръча да търсим пари от евроинвеститори за АЕЦ „Белене”. Може ли това да се разбира като „зелена светлина” или само при условие, че участват европейски партньори и не само Русия?

- За нас този проект трябва да има европейска визия, като трябва да има една много ясна, прозрачна финансова и икономическа рамка. Така че, при всички положения, това е стратегията, към която ние ще се придържаме.

- В началото ние имахме разнопосочни и колебливи позиции от това, което съветваха някои икономисти, че „Белене” дори на този етап с тези „заровени” милиарди левове там е по-хубаво да приключи, отколкото да се „заровят” още пари. Споделяте ли това становище?

- Това също е относително. И мога да кажа, че пак е въпрос на анализ. До момента изследванията най-вече са били по отношение на разходите, които са правени за централата. Но не е направен детайлен анализ каква би била доходността от продукта, който тази централа ще произвежда. Т.е. при сроковете за нейното включване в системата какъв би бил наистина пазарът за електрическа енергия и каква би била цената, каква би била конкуренцията в региона и в Европа. Т.е., доколко ще се котира продуктът, който ще се произвежда от „Белене”. И докато не се направи една такава съпоставка между разходната и приходната част, е трудно да се говори какви са наистина ефектите от един такъв проект. С този търг, който ние вече обявихме, в който търсим консултант, с него искаме да постигнем няколко неща. Едното е наистина да има една икономическа и финансова прозрачна рамка на този проект. Вторият момент, който е много важен, е да се направи точно такъв анализ, за който споменах, който да може да съпостави разходната и приходната част и да има съответната аргументация за това. И, разбира се, ще бъде техен ангажимент да водят преговори и да търсят евентуални европейски потенциални инвеститори.

- Чувайки всичко това, си мисля, че до март ние не можем да дадем отговор на Русия съгласни сме или не...

- До края на март ние със сигурност не можем да намерим европейските стратегически партньори, тъй като срокът очевидно е много кратък. Но до края на март ще можем да дадем отговор такъв, какъвто от нас се очаква, свързан с това финансиране.


- За тези 2 милиарда...?

- Да, тъй като тези две неща са общо взето отнасящи се пряко към една и съща тема, но не задължително случващи се в един и същ момент.

- Това означава ли позиция, която все още не сме решили, което и без друго изнервя последните месеци твърде много Русия?

- Вижте, това е един много сложен проект, това е най-големият проект на България, това е проект, който върви години наред, в който очевидно не се е постигала яснота за 5 години. Странно е, че се очаква ние за няколко месеца да имаме абсолютно крайни решения, но се стараем да съкратим тези срокове максимално и отговорите да бъдат в максимален интерес на обществото и страната ни.

- И все пак, вашето мнение като експерт, не е ли по-добре да замразим „Белене” и да насочим усилията си към „Козлодуй”?

- Това са два проекта в съвсем различни етапи, затова съпоставката е малко трудна. „Козлодуй” със сигурност има своето бъдеще. Изграждане на мощности на площадката на „Козлодуй” е много перспективно, което ще стартира като предпроектно проучване, което тепърва ще трябва да докаже целесъобразността и икономическите възможности за реализация на този проект. По отношение на „Белене” всъщност има неща, които трябва да бъдат доизчистени с оглед на неговото продължаване или респективно спиране, докато „Козлодуй” има шанса да стартира по един наистина прозрачен европейски начин.


- Какъв е реалният интерес на Германия към „Белене”? Неведнъж се казва, че тя заявява такъв и това беше дори основен момент и при посещението на Бойко Борисов в Германия, но той продължава да изглежда абстрактен и хипотетичен по-скоро, отколкото реален.

- Всеки един интерес, който не се е материализирал по някакъв начин, било то документално или официално заявен като финансов интерес, е хипотетичен. Т.е. всичко, докато не бъде документирано, е в сферата на добрите пожелания. Не само Германия, а всеки западен инвеститор това, което го притеснява към момента, е фактът, че няма наистина прозрачна финансова и икономическа рамка. Така че ролята на този консултант би била изключително важна. Неговият анализ и неговото проучване ще могат да дадат едно доста по-категорично становище какво да се прави оттук нататък.

- Една от основните задачи на вашето правителство, говорейки за енергетика, е осигуряване на сигурност на доставките на природен газ. Какви са ви гаранциите и въобще как ще се работи в тази насока? Защото тази тема се коментира само в края и в началото на всяка година и след това се забравя за нея някак си.

- Факт е, че България е изключително зависима по отношение на своите доставки на енергийни ресурси. Знаем, огромна част от този ресурс се внася от Русия. Това, което се прави и бих казала, че в доста кратки срокове успя да се постигне от новото правителство, е договорирането на три междусистемни връзки: България – Гърция, България – Румъния, България – Сърбия. Това ще бъде една нова възможност за диверсификация на доставките ни и на маршрутите за природен газ. През 2013 година се очаква да бъде пусковият срок на тези междусистемни връзки и ние би следвало да стоим в една изключително добра позиция и доста по-сигурни, отколкото сме днес.

- Благодаря ви за интервюто.