В днешния международени ден на хората със синдром на Даун родители на деца с това заболяване се събраха, за да напомнят за нерешените проблеми които срещат. У нас все още е голям процентът на изоставените деца с подобно заболяване, родителите прибягват към това решени тъй като не срещат разбиране още в родилния дом.
21- родителите на деца със синдрома на Даун знаят много за единствената допълнителна хромозома в 21-вата хромозомна двойка, която прави хората със синдрома на Даун различни от останалите.

Въпреки това родителите на такива деца са убедени, че те не трябва да бъдат възприемани като по- различни от другите, а да бъдат интегрирани. Така смята и Елза Петракиева, чиято дъщеря Мони е със синдрома на Даун.
„Моята дъщеря има щастието да срещне отзивчиви хора по пътя си, които помогнаха тя да се интегрира. Сега имаме шанса да сме абитуриенти, имаме същите вълнения като всички нормални хора.”, казва майката. Мони обаче е сред малкото деца, които имат шанса да расте сред семейство си. Въпреки че няма точна статистика колко деца с подобно заболяване са изоставят , процентът е огромен, смятат от Сдружението на родителите на деца със синдрома на Даун.

„Семействата, взели спокойно решението да гледат децата вкъщи взимат в себе си едно изключително любящо същество, кото ги обича за цял живот.”, казва психологът Галина Кубратова. И наистина, на тържеството по случай Международния ден на хората със синдрома на Даун имаше много усмивки, много весел детски смях и родители, които са отдали целия си живот, за да дарят обичта си на своето дете.